Разкази

 Урок в живота

          

На млади години в дома ни гледахме козичка на име Роза. Обичах да си правя майтап с нея. Обикновено й духвах в лицето и тя се ядосваше. Но ето, че веднъж Роза ме сложи на място.
С баща ми бяхме в гората за малини. С нас, като придружител, бе и козичката. Изкачихме една височинка, спряхме да си починем. Реших да подразня козичката пак. Наведен, духнах в лицето й. Тя, ядосана и бърза, отвори уста и ме захапа за перчема. Държи здраво и не пуска! Аз се дърпам и тя дърпа. Край, рекох си, останах без коза!… Баща ми се намеси засмян и ме спаси.
- Видя ли? – каза той. – Животните са като хората, и те имат нерви. Не ги дразни!
- Никога вече! – промълвих със сълзи в очите.
Научих си урока, урока на живота!
Всеки е в правото си, дори животните!

                                                                                                              Васил Софин


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

                                           Сто лева

Цяла нощ Директорът на завода за регистрационна техника не беше спал.Пътувал и пристигнал
на време за работа.Знаел,че работниците му знаят,къде се намира в чужбина той,но решил да ги изненада приятно.Подразбира се,това приятно ,било за него.Влиза шефът в първия цех,
попаднал,пред очите му и какво видял,работниците още дремят в осем без пет,в стаята за почивка.За капак пък,видял,че някой най демонстративно бил захвърлил фас от недопушена цигара,точно пред вратата.Видял това Директорът,ядосал се и викнал:
--Какво е това бе,какво е?Аз колко пъти,ще ви казвам,щом вляза ,искам всички ,да сте на
работните си места!Вие вместо това се шляете без срам.За да ме ядосате още повече пушите
навсякъде и хвърляте фасове,където не трябва!Кой питам аз е виновен?Мълчите!Всички ще накажа!
Поел въздух шефът ,съвсем изнервен и добавил:
--Аз глупакът,вместо да преспя в Сърбия на хотел,като бял човек,си викам,-защо да похарча
пари.Това са ,сто лева,точно заплатата на един от вас ,неблагодарници.Аз мисля през цялото време за вас,а вие така се отплащате с мързел дремейки по цял ден,вместо да се трудите!
Навели омърлушени глави,работниците,унизени,сразени от думите на шефа,никой не казал нещо в своя защита,но все пак се замислили.
--Сто лева,за цял месец работа,вярно малко е,но  сто лева за едно спане на нощ в Сърбия на
хотел,май идват в множко!Това е брате стандарт!Някои,просто нямат парите за нищо!
Добре ,че шефът е умен,спестил парите не за нас , за себе си навярно.Все,пак сто лева
,като за работник си бяха сериозни пари по-това време.Стигаха,точно за две седмици
,а после,това се знае,пак на вересия със стисната празна в джоба кесия!

                                                                                                                            Васил Софин.