Високо, високо, там, горе, където облаците срещат върха на планината и въздухът гъделичка ухайно ноздрите на туриста, съществува красивият национален парк “Рила”. Хора от цяла България и от Европа идват тук, за да се насладят на уникалната природа, единствена по рода си на целия Балкански полуостров.
Има с какво да се гордеем. Но има и от какво да се срамуваме.
Изкачвайки се с кабинковия лифт от Боровец до Ястребец, туристът поема по правата пътека до хижа “Мусала”. Август е, всичко цъфти, ухае… Красота!
Но ако човек реши да се отбие от пътеката вляво или вдясно, ще се натъкне на една отблъскваща клоака, по нашему – бунище. Вървим със сина ми и броим тоалетните хартии и всевъзможни боклуци, на които погледът, дори и да не иска, неволно се спира. И се питаш каква е тази култура човешка и специално българска…
Срещаме и други туристи по пътя. Всеки поздравява, дали е чужденец или българин, няма значение. Значи за едно имаме култура, а за друго – не. Откъде ли не идват туристи да видят красотите на Рила, но заедно с това от погледа им не убягват и боклуците, разхвърляни из планината. Навярно са учудени, че не умеем да пазим това, което имаме. Все се оплакваме от замърсен въздух, от боклуци навсякъде, но вместо да се замислим и да приберем в плик отпадъците, ги сеем навсякъде. Сякаш ни харесва да живеем в кочина. Дали с това показваме на чужденците, че обичаме страната си!?…
Имаше един ден, в който се опитахме да почистим България. Вглъбени в себе си и в неприятностите, които неминуемо ни съпътстват, ние просто не виждаме и не чувстваме, че природата явно се задъхва.
Замърсяването и изчерпването на полезните изкопаеми карат Земята да реагира по свой начин. Земетресения е имало и преди, но не толкоз често, а сега са и доста силни.
Режем клона, на който седим, заедно с дървото, пък после се чудим какви са тези болести толкова разнообразни, които постоянно тормозят жителите на планетата и специално нашенеца.
Наскоро, след почистването на София, бе организиран безплатен концерт на централния площад “Батенберг”. Организаторите на няколко пъти приканваха всички присъстващи на изявата след края й да не оставят боклуци, всеки да ги вземе със себе си в плик и да ги отнесе там, където им е мястото – в контейнерите. Но след края на концерта какво се случи? Целият площад остана засипан с боклуци… Къде бяха тогава медиите? Защо не заснеха за новините това?!… Защо във вестниците на другия ден нямаше и думичка за това безобразие?! “Отгоре” ли е така заповядано – да не се изложим пред Европа?! Сякаш там не знаят какво е положението…
Свикнали сме си с нашата кочина и не можем да се променим, не ни е присъщо. Бедни сме, но с богатството и достойнството си е отишло. Просто не мислим, че за да стане България лелеяната Швейцария, и навиците си трябва да променим. Трябва да бъдем критични, но и самокритични; да правим забележки, но и да сме в състояние да изтърпяваме, когато ни критикуват. За да може заспалият ни мозък да се събуди. И да изкореним негативното. Но най-първо трябва да имаме желание да сторим това.
Васил Софин
